АСОЦИАЦИЯ НЕСТ "За Асоциацията"

Икономически тендинции

За България	Население: 7,93 милиона
	Площ: 110 994 кв. км

Географско разположение

Разположена в югоизточната част на Балканския полуостров, България граничи с Румъния на север, с Черно море на изток, Турция и Гърция на юг и със Сърбия и Македония на запад. Река Дунав формира северната граница на страната и осигурява бърз достъп до Централна Европа. С площ от 110 910 кв. км. Разположението на България е между Европа и Азия. С увеличаването на транспортните артерии и инфраструктури страната ще придобие важна роля в транспортните коридори на тази част на Европа.

Повърхнина и релеф на България

Географският релеф и повърхнина на България са изключително разнообразни. Дунавската равнина се простира в по-голямата част на Северна България. Обширната Горнотракийска низина пък се разстила в Южна България. Средната надморска височина е 470 метра и като цяло преобладават равнините и низините. По Черноморската ивица се редуват просторни плажове и самотни скални брегове.

Планини, реки, езера , флора и фауна

В България има осем планини, които се извисяват на повече от 2000 метра над морското равнище. Най-високата планина е Рила (връх Мусала - 2925,40 м.). Също като планината Пирин, тя се характеризира с остри скалисти върхове. Родопите, от друга страна, са известни с дългите си полегати склонове, и на места с тесни, дъбоки долини и клисури. Най-голямата планинска верига в България е Стара планина. Тя преминава през цялата територия на България от изток на запад и я разделя на две части.

България няма големи и дълги реки. Въпреки това тя има сравнително голям брой и доста неравномерно разпределени малки реки, които извират от планините и обикновено текат към Дунава, към Черно море или Егейско море. България общо 526 реки с дължина над 2,3 км., а най-дългата-река Искър, е с дължина 368 км. Други големи реки са Марица, Арда, Вит, Златна Панега, Стара река, Росица, Камчия, Тунджа и Струма.

България е бедна на естествени езера. Езерата в България наброяват 400, но те са с малки размери. Единственото по-голямо езеро е Сребърна, което заради уникалната си флора и фауна е обявено за резерват под егидата на ЮНЕСКО. Преобладаващата част от езерата /260/ са разположени във високопланинския пояс на Рила и Пирин между 1900 и 2400 м. Построени са и много язовири.

България е една от най-богатите на минерални води в Европа. Тя е на трето място по брой минерални извори след Чехия и Испания. Броят на находищата възлиза на около 140 с над 700 минерални извора. Те имат много и различни лечебни свойства. Особено голямо балнеоложко свойство имат термалните води при Банкя, Велинград, Горня баня, Панчерево, Наречен, Кюстендил, Сапарева баня, Момин проход, Хисаря и др..

Общо растителните видове надхвърлят 12 350, а животинските видове 15 000. За съхраняването на това разнообразие и на редките, не само за България, но и за света, растителни и животински видове са създадени множество защитени територии - три национални парка и 89 резервата и множество защитени местности. България има най-много биосферни резервати в света.

Климат

Континентаният климат с горещо лято и студена зима е причина страната да бъде предпочитан морски курорт, същевременно предлагащ отлични условия за зимни спортове през зимата. Средиземноморски климат със сухо лято и мека зима преобладава в югозападните Родопи. Влиянието на Черно море е ограничено до тясна ивица от 150 км. в източна България. Високите планински райони имат относително ниски температури, високи валежи и сняг през цялата година. Средната годишна температура на въздуха е 10,5° C (през лятото 25-28° C). Температурите се движат в границите най-много до 40 и най-ниско до минус 25 ° C през зимата.

Средният годишен валеж е между 450 - 1300 мм/кв. м., като преобладаващата част от него пада в западна България и високите планини. Снежната покривка трае от 10 дни (по Черноморското крайбрежие) до над 200 дни във високите планини. Снежната покривка се задържа за дълго време, създавайки идеални условия за зимни спортове и туризъм.

Инфраструктура

България има развита комуникационна мрежа. Страната се обслужва от едно международно летище и две спомагателни на черноморието с международно туристическо заначение, както и две промишлени простанища на Черно море. Летище "София" е основното летище и обслужва основната част от международния трафик, докато летищата във Варна и Бургас обслужват вътрешните и международните чартърни полети. Пристанищните съоръжения са достатъчни да обслужват големи товари. Двете големи магистрали, ориентирани изток-запад, предоставят достъп до всички региони и представляват част от Европейски транспортен коридор, осигуряващ директната връзка от Западна Европа до Турция и Средния изток. България е страна по многонационалното споразумение за развитие на транспортния коридор Европа-Кавказ-Азия. Железопътната инфраструктура и подвижен състав се нуждаят от инвестиции и нови технологии. България има над 37 000 км пътища.

Политически реалности и институции

България е парламентарна република и законодателната власт е основната в държавата. Конституцията предвижда многопартийна парламентарна система и свободни избори, в които участват всички граждани на Република България с право на глас. Парламентът упражнява законодателната власт, както и право на парламентарен контрол, и има мандат по превило от четири години.

Президентът е държавен глава и се избира с преки избори веднъж на всеки пет години, за не повече от два мандата. Президентът е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. Президентът възлага на министър-председателя да формира правителство; насрочва датата на изборите за Народно събрание, както и за органи на местно самоуправление; определя датата за национален референдум след съответно решение на Народното събрание; одобрява приетите от парламента закони с указ, подписан съвместно с министър-председателя или съответния министър.

Правителството е главният орган на изпълнителната власт. Оглавяван от министър-председателя, Министерският съвет ръководи и провежда вътрешната и външната политика на държавата, осигурява обществения ред и националната сигурност, упражнява контрол върху държавната администрация и въоръжените сили.

Общината е главната административно-териториална единица за самоуправление. Политиката на всяка община се определя от общински съвет и включва икономическото развитие, опазването на околната среда, здравеопазването, социалната, образователната, културната дейност и др. Всяка община се ръководи от кмет. Кметът управлява цялата изпълнителна дейност на общината, отговаря за поддържането на обществения ред и организира ползването на общинския бюджет. Областта е по-голяма административно-териториална единица. Чрез нея се провежда децентрализирано и по-ефективно държавната регионална политика. Всяка област се управлява от областен управител, назначен от Министерския съвет.

България има независима съдебна власт, която е изградена на основата на процедура от три инстанции. Върховният административен съд и Върховният касационен съд упражняват надзор върху прилагането на закона в съдилищата от по-ниска инстанция и се произнасят относно законността на действията на изпълнителната власт. Отделен Конституционен съд определя доколко законите и международните договори са конституционно-съобразни. В момента е в ход съдебна реформа, която има за цел привеждане на българското законодателство в съответствие със стандартите на Европейския съюз. Учреден е Върховен съдебен съвет, който организира дейността на съдебната власт.

Дейността на правителството допринесоха политическата стабилност на България. Има обществена подкрепа за реформите и за по-нататъшна евро-интеграция. Политическият процес за укрепване на демокрацията и изграждането на институциите на демократичното общество са завършени в голямата си част. Налице са основните характеристики на модерното демократично общество, както и гаранции за необратимостта на демократичния процес.

Неправителствени организации

Неправителствените организации играят изключително важна роля в българския обществен, политически и стопански живот. Държавната политика по отношение на тези организации е в съгласие с международните правни стандарти. Правото на свободно сдружаване е напълно гарантирано.

Икономическите, обществените и културните права на българските граждани са гарантирани съобразно международните критерии. Защитени са правата на малцинствата. Всички български граждани, независимо от етническата си принадлежност, имат право да се кандидатират за изборни длъжности на местно и национално равнище и имат право да участват във вземането на решения.

Външна политика

Българската външна политика има за цел пълната интеграция на страната в структурите на Европа, постигането на мир и сътрудничество на Балканите, както и приятелство и сътрудничество с всички партньори на България. Най-интензивен е политическият диалог на България с Европейския съюз. България като кандидат за членство в ЕС изгражда общи позиции на Европейския Съюз. От края на 1994 България неизменно се присъединява и подкрепя всяка съвместна декларация, инициатива или резолюция на ЕС преди да бъдат разгледани от международни организации като ООН и ОССЕ. Същото важи и за всяка съвместна позиция или действие на ЕС, в това число и отрицателните мерки, налагащи санкции срещу трети страни.

Основна част от активната българска политика на Балканите е нейното участие в диалози между България и съседките й - Гърция, Македония, Турция, Румъния и Сърбия и Черна гора.

Население

Населението на България е намаляло до 7,93 милиона души. Спадащата раждаемост и отрицателният демографски баланс както и имиграционния поток от почти 1 ‰ са сред основните причини за това. Страната има сравнително хомогенна етническа структура, като етническите българи са 86% от населението.

Език

Българският език е официалният език в България. Българската азбука е Кирилицата. Някои етнически турци говорят турски, като майчин език, но ползват български език като основен. Английският в момента е най- изучаваният език, следван от немския, френския и испански езици. Руският език,който доскоро беше задължителен предмет в училище, също се говори от много хора от средното поколение.

Религия

Около 85% от населението се считат за православни християни, докато мюсюлманите са около 13%, други общности са католиците и еврейте.

Образование

Процентът на неграмотност в България е само 1% за мъжете и 3% за жените. България се слави с високо образователната си система и голям научен потенциал, като най-силно застъпени са иследователските разработки, които за жалост намират най-често приложение в страните от ЕС и САЩ, тъй като в България липсва елемента "икономика, индестрия и производство".

История и култура

Територията на България е обитавана от най-ранни исторически времена. Траките са били първите заселници на тези земи. През втората половина на 7 в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г.

Под управлението на хан Тервел (700 - 718) България се разширява териториално и се превръща политическа сила. При хан Крум (803 - 814) България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия Константинопол. През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852 - 889) българите приемат християнството като официална религия. С това се премахват религиозните различия между прабългарите и славяните, като започва изграждането на единна българска народност.

В края на 9-ти век братята Кирил и Методий създават българската писмесност и азбука. От България българската писменост се разпространява и в други славянски страни. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават духовни центрове на българската култура. Времето на Цар Симеон (893 - 927) е "Златния век на българската култура", като границите на България се мият на три морета от Черно и Бяло море до Егейско море.

През 1018 г. след продължителни войни България е завладяна от Византия. През 1186 г. въстанието, водено от братята Асен и Петър отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а Търново става нейна столица. Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян (1197 - 1207), а по времето на цар Иван Асен Втори (1218 - 1241). Второто българско царство достига своя най-голям разцвет - установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море. След години културен застой в България е достигнат нов връх, който продължава до края на Втората българска държава (1186 - 1396). Литературните училища и училищата по изкуствата в Търново развиват традициите в българската култура. През 1235 г. българският църковен глава получава титла патриарх.

Разногласията сред болярите водят до разделянето на страната на две царства - Видинско и Търновско царство. Това води до отслабване на страната, като я прави лесна плячка за завоеватели и през 1396 г. тя е покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България е под османско управление. През 1876 избухва Априлското въстание, първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българския национален въпрос.

През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна война (1877-1878), българската държава е възстановена, но не е постигнато национално обединение. Бившите български територии са разделени на три - провъзгласено е Княжество България - с княз Александър Батенберг, Източна Румелия - с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.

В протест на това несправедливо решение на Берлинския конгрес (1878) избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия. Избухва и Илинденско-Преображенското въстание (1903). Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция и през 1908 г. става цар на българите. България участва в Балканската война (1912), заедно със Сърбия и Гърция се бори за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война (1913) е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, с компактно българско население.

В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста(Берлин-Рим-Токио). Цар Борис Трети подкрепя обществения натиск, като не позволява депортирането на около 50 000 български евреи в лагерите на смърта.

На 5 септември 1944 г.съветската армия навлиза в България и на 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации.

10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция (1991), политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г. се възстановява, стартира приватизацията и връщането на земята.

От ноември 2001 г. президент на страната е Георги Първанов.