| Разположение |
 |
| Община
Мездра заема територия от 554 кв.км., по-голямата част от която обхваща
дефилето на Искърския пролом. Граничи с общините Враца, Роман, Бяла
Слатина, Ботевград и Своге. Нейната територия обхваща землищата на
27 села. Разположен в живописна котловина на 270 м. надморска височина,
град Мездра е забележителен не само със своята природна красота, но
и със своето положение като пътен и железопътен кръстопът в Северозападна
България. |
| Климат |
Общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната
климатична област и се отнася към Предбалакснкия припланински климатичен
район. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1°С.
Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3°С.Средномесечната
относителна влажност на въздуха е 72 %, с максимум през декември
- 85 % и минимум през август - 59 %. Средногодишната сума на валежите
е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см,
а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50 cm.
По отношение на вятъра преобладава тихото време - 58 %. Преобладаващи
са северозападните ветрове със средно-годишна скорост 1,6 м/с.
|
|
| Релеф |
|
Община
Мездра се намира в Северозападна България около долината на река
Искър. Административния център гр. Мездра е разположен в Мездренското
котловинно разширение със средна надморска височина 270 м. Релефът
е равнинно-хълмист и полупланински. |
| Флора
и Фауна |
|
Община
Мездра по зоогеографско райониране попада в Северен регион, Старопланински
район, където се включва територията на Предбалкана. Фауната е с
преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо
- средиземно-морско.
В планинската част се срещат сърна, елен, дива свиня, заек, а от
птиците - представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови,
гълъбови и др. По течението на р. Искър преминава прелетния път
на водоплаващите и блатни птици.
Във вертикално отношение се разграничават следните два пояса - Долен
равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на горите от бук
и иглолистни. |
|
| Водни
ресурси |
|
Съгласно
хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Северно-българския
хидрогеоложки район.
По-ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови
терени на предпланинската част, която се просича от следните по-големи
реки - Моравешка, Крапешка, Типченишка, Боденска.
Най-голямата река на територията на общината е река Искър. Тя е
формирала най-големия у нас пролом - Искърския, където реката дълбоко
дренира водоносните хоризонти на различни геоложки формации. |
| Защитени
обекти |
|
| 1.
Народен парк " Врачански Балкан " обявен със Заповед № 1449/
21.12.89 год. на КОПС-от територията на общината са включени около
5000 ха земи. |
| 2.
Природни забележителности -"Ритлите" - скално образувание
в землището на с.Люти брод , площ 123,3 ха. Обявена със Заповед №
9733/ 27.05.68 год. на КГГП при МС. -"Новата пещера " -с
площ около нея 1 ха , в землището на Люти брод. Представлява зала
с дълбочина 20 м с интересни варовикови образувания. Обявена със Заповед
№ 2632 / 21.06.62 год. на КГГП при МС. -"Говедарника" -
скална височина с плитки пещери- ниши , В землището на с. Царевец
и площ от 2,5 ха. Обявена със Заповед № 1799/ 30.06.72 г. на МГОПС.
От защитените растения, включени в Червената книга на България, на
територията на общината се срещат златиста власатка, горска съсънка,
ванерова симфианда, маслиноподобно бясно дърво, червена /кавказка/
липа и др. От лечебните растения се срещат бял равнец,бъзак, див джоджен,
див пелин, жълт кантарион,маточина кукуряк, смрадлика и др. Защитените
животински видове са ням лебед, речен орел, ястреб- кокошкар и египетски
лешояд. |
| Горски
фонд |
|
Горската
територия /гори и горски площи/ в общината е с площ от около 21838
ха.
Средната възраст на гората е 31 години. Основните дървесни видове
в дървопроиз-водствените площи са черен бор, бук, зимен дъб, благун,
цер, келяв габър, бял бор, акация, сребролистна липа. |
| Почви |
|
На
територията на общината са разпространени следните почвени типове:
сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална. Преобладаващ
почвен тип е сивата горска почва. По отношение на механичния състав,
преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите
почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър
водно-въздушен режим. |
| Минерални
ресурси |
|
Териториите
за полезни изкопаеми са около 1260 ха. Характерни за района са находищата
на скално-облицовъчни материали - варовик /т.н. "врачански
камък"/. На територията на общината се добива суровина за производство
на хидратна вар и има кариери за инертни материали. В продължение
на десетки години са добивани и медни руди за нуждите на цветната
металургия. |
|
Укрепено
селище на мястото на крепостта "Калето" има още от края
на медно-каменната епоха (ІV хилядолетие пр. Хр.). Археологическите
разкопки разкриват сложно съжителство между местните траки от племето
ТРИБАЛИ и нашественици гали (племе СКОРДИСКИ) и келти (племе БАСТАРНИ)
до І в., когато селището, заедно с цяла Мизия е завладяно от Рим.
За защита на един от главните пътища, свързващ провинциите Мизия
и Тракия, минаващ през Искърското дефиле, римляните построяват ново
укрепление на Калето през ІІ-ІІІ в. До крепостта възниква град,
а в околностите робовладелски имения. Селището е на границата между
латино-говорящата на запад и гръцко-говорящата на изток части от
Римската империя. |
В
първите десетилетия след налагането на християнството през 313 г.
от Константин Велики, до с. Люти брод е построена епископска базилика,
впечатляваща с размери - 28/16 м. и украса, бележеща прехода от триизмерните
скулптури към характерното за источното православие релефност на символиката
(агне, риби, гълъби и др.).
По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са
разрушавани и възстановявани нееднократно. |
Последното
въстановяване е от заселилите се тук през VІ в. славяни. Крепостта
и селището Торбарица съществуват до края на ХІV в., когато са разрушени
от турците.
Мястото остава дълго време незаселено и поради тази причина известно
като "мезрата" - празно и безлюдно място. Едва през първата
половина на ХІХ в. пастири от околните села се заселват в местността
Принчовец по течението на река Каменица на 2 км., западно от днешния
град. Преди освобождението тук има между 15 и 20 къщи със "сиви
покриви от тънки варовикови плочи" (Феликс Каниц) и 68 жители.
От 1878 г. мездренчани започват да се преселват в местността "Селището",
като пръв тръгва кметът Данко Иванов.
При първото преброяване на населението в Княжество България на 1
януари 1881 г. град Мездра има 86 жители. В тогавашния Врачански
окръг то е едно от трите най-малки села. Въпреки че през 1887 г.
е построен мост над река Искър, който свързва движението от София
и Орхание (Ботевград) към Враца, селцето остава все така малко и
през 1888 г. домакинствата са 17, а жителите 76.
Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 г., когато започва
строителството на ж.п. линията София-Роман. В продължение на 4 години
по това трасе се струпват стотици работници, които полагат релси,
строят тунели, мостове и гари, ремонтират пътища. На 20 февруари
1897 г. новата ж.п. линия се пуска в действие с водосвет, извършен
от митрополит Константин, в присъствието на специално пристигналите
с влак от София княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза и гостуващият
по това време в страната сръбски крал Александър, както и министър-председателя
д-р Константин Стоилов.
Сред първите туристи, жадни да опознаят този откъснат дотогава край
от родината са Иван Вазов и Алеко Константинов. Своите впечатления
от пътуването си в край на март 1897 г. Вазов описва в пътеписа
"Пътни драсчици по линията София-Роман", публикуван във
вестник "Мир", а Алеко в пътните бележки "София-Мездра-Враца"
във вестник "Знаме". Години по-късно на път за родна Враца
Васил Кънчов описва селото като прочуло се със своята станция и
голямата спиртна фабрика ("София-Елисейна-Згориград-Враца-Мездра").
От 1895 г. започва да работи телеграфопощенска и телефонна станция.
Първият общ регулационен план на Мездра е приет през 1903 г. През
1906 г. е разкрит Полицейски участък, а през 1915 г. и Мирово съдилище.
От 1923 г. започва електрификацията, а от 1926 г. и водоснабдяването
на Мездра.
В края на 20-те години на ХХ век от старото селище остава само името,
всичко друго е ново и носи отпечатъка на века. Официално Мездра
все още е село, но не с плетенарките и оборите, а с нови къщи, общински
и държавни учреждения. И докато през 1900 г. Мездра има 311 жители,
през 1920 г. те вече са 1015. В архитектурно отношение селото добива
постепенно вид на малък съвременен град. Благодарение на възпитаници
на престижни германски учебни заведения западноевропейският стил
се налага в Мездра и мездренските села. На 31 август 1950 г. с Указ
435 Мездра е обявена за град. |
|
|
| Адрес
за коресподенция: |
|
| Община
Мездра |
|
| Ивайло
Симеонов |
|
| 3100,
гр. Мездра |
|
|
ул."Христо Ботев" 27 |
|
| Тел.
+ 359 (0)910
92016, 0910 92116 |
|
| Факс:
+ 359 (0) 910
92523 |
|
Е-Mail:
mezdra_pr@abv.bg; mezdra@mail.bg;
admins@mezdra.org
|
|
| Internet:
www.mezdra.org |
|
|
