Обща
информация и инфраструктура |
Община
Карнобат се намира в югоизточната част на Република България
и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска
област. Административен център на общината е гр. Карнобат
и включва 30 населени места с население в края на 2004 год.
от 28843 души, от които 19682 живеят в гр. Карнобат.
Общата територия на община Карнобат е 806 кв.м. Релефът в
по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките
Мочурица и Русокастренска. В северната част се издигат две
вериги от сравнително ниски /500-600м/ и разляти хълмове,
които представляват последни разклонения на Карнобатско-Айтоската
планина. На юг теренът преминава в равнина, с изолирани хълмове
и теренни гънки и прелива в Карнобатската котловина. Южно
от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения /500 м./.
Средната надморска височина на територията на общината е 174
м.
По своето географско местоположение община Карнобат и нейният
център заемат значимо място в транспортно-комуникационната
система на страната, като се обслужват директно от международен
транспортен коридор №8. Тук се кръстосват пътищата за Източна
и Западна България, а така също преминава и главна ж.п. линия
с направление Шумен и Варна, което прави общината единствена
ж.п. връзка между южните и северните части на Източна България. |
|
|
|
Икономика и бизнес |
 |
Икономическото
развитие на община Карнобат е свързано основно със селското стопанство.
Районът е бил и се утвърждава като зърнопроизводителен. Тенденции
към подем бележат трайните насаждения, основно лозя, и свързаното
с това производство на вино и други алкохолни напитки. Добре е застъпено
и животновъдството, най-вече овцевъдство, свиневъдство, отглеждането
на крави, кози, птици, зайци, пчели.
От отраслите на промишлеността са застъпени основно хранително-вкусовата,
машиностроенето и шивашката.
Община Карнобат има много добри условия и за развитие на хранително-вкусовата
промишленост, като се има в предвид, че районът е предимно селскостопански.
Традиционно тук са застъпени производство на спиртни напитки, зеленчукови
и плодови консерви, брашно и хлебни изделия, млечни продукти, месни
продукти, сладководна риба.
В икономическата база на общината съществуват резерви от неизползвани
производствени мощности, трудови ресурси, производствени и складови
площи. |
| Действащи
предприятия на територията на общината |
|
“Карина"
АД
Фирма “Карина” АД е основана през 1962 г. на базата на малки работилници
за производство на шивашки изделия в Карнобат. През годините фирмата
преминава през различни фази на държавна собственост - до 1996 г.,
когато е приватизирана 65%, а от 1999 г. е 100% частна.
Фирмата е специализирана в изработването на мъжки ризи и дамски
блузи.
В "Карина" АД в момента работят 750 работници и служители
както от гр. Карнобат, така и от околните населени места.
Конфекционна фабрика “Маркела”.
Фирмата работи от 1996 г. и е специализирана в производството на
мъжки ризи и дамски блузи. В процеса на работа са заети 115 висококвалифицирани
специалисти и работници със средна възраст 35 години. Разполага
с техника на признати немски и японски производители. |
| “СИС
Индустрийс” |
|
Компанията
“СИС Индустрийс” край Карнобат произвежда и бутилира над 40 вида
високо алкохолни напитки. В основата на цялата продукция е чистият
зърнен спирт, произвеждан от рафинерия “ВИНС”. Три са основните
марки, под които продукцията на “СИС Индустрийс” присъства на пазара: |
| • |
“Савой клуб”. Марката е представена от водка, уиски, ром, джин
и бренди, които се произвеждат по лиценз на втората по големина
алкохолна фирма в Холандия UTO Nederland. |
| • |
McCOY е марката на английската U.B.V. Midland Distillers Ltd.
Под тази марка има българско производство на водка, джин и уиски. |
| • |
“Карнобат” е местната марка, с която се идентифицират типично
българските напитки: ракия, мастика и мента, в компанията на
джин, бренди и водка. |
|
Напитките
от серията “Карнобат” отмерват и най – доброто съотношение “цена
– качество” и имат добро пазарно присъствие.
Рафинерия “ВИНС” е единствената рафинерия за зърнен спирт и дестилати
на територията на Балканския полуостров. Тя е изградена по идея
на един от най-големите родни производители на високоалкохолни напитки
– “СИС Индустрийс”. Технологичното оборудване е италианско и белгийско.
Рафинерията разполага с модерна лаборатория за контролиране на входящата
суровина и текущото производство. За опазване на околната среда
към рафинерията е построена специална пречиствателна станция. Рафинерия
“ВИНС” до момента е открила над 100 работни места с тенденция за
увеличаване през следващите години.
“Винпром Карнобат” – изграждането на рафинерия “ВИНС” и колоните
за дестилати слагат началото на още едно предприятие на територията
на общината. “Винпром Карнобат” стартира собствено винопроизводство
като капацитетът на новите мощности е за преработка на до 1000 тона
грозде годишно. Амбицията е да се прави “бутиково” винопроизводство,
с размерите на типичните френски изби. Новите съоръжения са на съвременно
техническо ниво, производство на утвърдени български и европейски
фирми. |
| “КАМТ”
АД. Основната дейност на фирма “Карнобат агромашини и техника” е производство
на почвообработващи машини и двигателни мостове за каропроизводството.
В момента около 15-20% от продукцията се изнася. Има сериозна потребност
от инвестиции за технологично обновление и повишаване на качеството.
|
“Металопак”
АД. Произвежда метален амбалаж, опаковки и поцинковани домашни съдове.
Разполага с модерна технологична линия на фирма “Саржиани” – Италия.
Има капацитет за производство на големи количества от номенклатурата.
Изделията се предлагат на вътрешния пазар и за експорт.
Завод за метални конструкции към “Монтажи” ЕАД – София. Предприятието
изработва всякакъв вид среднотежки метални конструкции, заваръчен
тип, за всички отрасли на икономиката. Изпълнявани са и се изпълняват
поръчки за крупни обекти в страната, както и за износ.. Основният
производствен корпус е с площ 10 декара. Има собствени лаборатории
за химически анализ и механични изпитания на метала. Заводът е атестиран
по DIN 18800-7 за работа по европейските стандарти. |
Поземлени
и горски фондове |
|
Общо
обработваемата земя в общината е около 540 х. дка, или средно на
едно домакинство /11 666 бр./ се падат по 46 дка. Това показва,
че съществуват реални условия за развитие на частно зърнопроизводство
и животновъдновъдство.
По начин на трайно ползване най-голяма е площта на нивите – 512
230 дка, трайните насаждения са 22 152 дка, естествените ливади
– 5 605 дка, мерите и пасищата на територията на общината са 103
365 дка.
Природо-климатичните условия в региона предопределят развитието
на растениевъдството, главно към производството на зърнено-житни
и фуражни култури. На значителни площи в общината се отглежда пролетен
ечемик, царевица за зърно и силаж, овес, нахут, кореандър. През
последните години се забелязва интерес и към атрактивни култури
като рапица, мента, лавандула, но все още на малки площи – по-скоро
експериментално. Има интерес и към отглеждането на захарно цвекло
и памук. Значителен е делът на някои технически култури.
Лозарството също е отрасъл с традиции за общината. Почвено-климатичните
условия са определящия фактор за благоприятното му развитие. |
|
Екология и туризъм |
|
|
Екология |
|
Община
Карнобат е с добра екологична характеристика, която се определя
от благоприятните почвени, микроклиматични и санитарно-хигиенни
условия. От 2000 г. на територията на община Карнобат са организирани
два пункта, разположени в гр. Карнобат и обслужвани от мобилната
имисионна лаборатория на РИОСВ – Стара Загора. Анализирането се
извършва два пъти годишно. |
| Туризъм |
|
Община
Карнобат разполага с възможности за развитие на културен и екотуризъм.
Карнобатският регион със своите културно-исторически дадености:
археологически паметници от праисторическата епоха и тракийската
култура, атрактивната Карнобатска крепост Маркели, музейната мрежа
в града, архитектурният комплекс от баня, джамия и часовникова кула
в старинната част, църквата “Св. Йоан Богослов”, както и перспективата
за посещения на природни обекти – Стралджанското блато, пясъчната
кариера край с. Венец могат да се превърнат в основно звено на културен
и екотуризъм в подножието на Източното Старопланиние. Посочените
природни обекти и Карнобатската крепост Маркели са в непосредствена
близост и това позволява достигането на синхронно развитие на културен
и екотуризъм – рядко срещано явление в тази сфера. |
|
1.
Археологически и исторически обекти и културни забележителности |
|
1.1.
Карнобатската крепост Маркели. |
|
Значим
средновековен град, отстоящ на 7,5 км западно от град Карнобат.
Характеризира се основно чрез: многопластов християнски комплекс
в който се откроява уникален и без аналог раннохристиянски мартириум,
и особено най-грандиозните до момента в България и на Балканския
полуостров старобългарски землени съоръжения. В началото на ІХ в.
Маркели е преобразувана в най-големият южен прабългарски лагер на
юг от Стара планина. Крепостта предлага рядко срещани възможности
за културен туризъм и масово посещение на групи – чужди и български
специалисти и обикновени туристи за запознаване с достиженията на
визанрийската и българската цивилизация. |
1.2.
Родна къща на писателя Димитър Полянов - единствената съхранена
възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на ХІХ
в. |
1.3.
Родна къща на писателя Минко Неволин - изцяло реставрирана възрожденска
къща, строена през 60-те години на ХІХ в. |
1.4.
Църквата “Св. Йоан Богослов” - построена върху мястото на изгорената
от турците по-стара църква на 1.І. 1878 г. в българския център на
Възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. от тревненския
майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи
и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите
от Дебърската школа. |
1.5.
Синанбейов хамам - турската баня в старата част на града е една
от цялостно запазените сгради от Южна България – изградена е в третата
четвърт на ХV в. |
1.6.
Джамия - известна като “Черната джамия”, построена на мястото на
по-ранна през 1821 г. |
1.7.
Часовникова кула - оформяща архитектурния ансамбъл в старинната
част на Карнобат. Построена през 1874 г. като градския символ на
търговско-занаятчийския просперитет на града. |
1.8.
Еврейски некропол – намиращ се на 1 км южно от града е едно от последните
свидетелства, представящи възрожденския Карнобат като център на
еврейската колония в Югоизточна България. Каменната пластика и епиграфските
надписи по надгробията дават ценна информация за колонията. |
2.
Природни забележителности, флора и фауна. |
2.1.
Стралджанското блато - част от най-голямото вътрешно блато в България
–Стралджанското се намира на територията на община Карнобат. Характерно
е с богатото си фаунистично и флористично разнообразие и концентрирането
на голям брой видове с национална и международна природозащитна
стойност. |
2.2.
Защитената местност “Лаликото” - западно от село Венец е рядко находище
в страната на българския ендемит урумово лале. |
2.3.
Пясъчната кариера край село Венец – място за посещение на находище
на останки от фосилни хоботни |
3.
Музейна мрежа |
3.1.
Исторически музей - възникнал през 1921 г. като археологическа сбирка.
Днес музеят се състои от няколко отдела: Археология, Етнография,
Художествен, Природа и История с богати фондове. Подготвя се пускането
на експозиция “Археология”. В къща-музей “Д. Полянов” е развита
временна експозиция “Етнография”, която запознава с богатството
и регионалната специфика на народната култура в Карнобатския край
и “Художествена”, представяща творбите на местни художници. Експозиция
“Природа” е разположена в самостоятелна сграда в южния парк на града
“Дядо Димчо баир” в комплекс със зоокъта. |
3.2.
Къща-музей “Димитър Полянов” - началото на експозиционната дейност
е поставено през 1973 г. Притежава богат фонд, съдържащ ръкописи,
документи, писма, снимки, книги, списания и вестници, вещи на Д.
Полянов и семейството му, както и материали от и за карнобатски
културно-просветни дейци |
4.
Традиционни поминъци и занаяти |
Основни
поминъци на населението в Карнобатския край са земеделието (предимно
зърнопроизводство и лозарство) и скотовъдството (най-вече овцевъдство).
Населението се слави с развъждането на местната прочута “карнобатска
овца”, която се угоява лесно, месото й се продава по-скъпо от останалото
овнешко месо, а благодарение на своя естествен червен цвят, вълната
й без боядисване се преработва в прочутия “червен шаяк”. Основните
поминъци до голяма степен обуславят занаятчийството, което се развива
най-вече в края на втората четвърт на ХІХ в., и то главно в града.
Много от занаятите, като суватчийство, салханджийство, ягджиийство,
сапунджийството, свещарството са свързани с преработката на продуктите
от скотовъдството. Наличието на големи количества суровини – растителни
и животински – благоприятстват високото развитие на домашното тъкачество
в района.
Характерни за града са и абаджийството, гайтанджийството, кожухарството
и еминджийството, макар и по-ограничени в сравнение с други райони.
Развиват се и каменоделството, ковачество, мутафчийството, бъчварството.
От художествените занаяти се развива златарството, чиято продукция
задоволява предимно местни нужди.
Разположен на оживено кръстовище, през Възраждането Карнобат израства
като голямо търговско средище. Тук се организира един от най-известните
през ХVІІІ и ХІХ в. панаири – Карнобатският панаир. На него идват
да предлагат и купуват и турски, гръцки и еврейски търговци. Те
носят разнообразни стоки и много принадлежности за коне. Местните
производители участват със селскостопански продукти - пшеница, пастърма,
лой, сирене, кашкавал, пушено и солено месо. По време на панаира
се открива и голям пазар на добитък, на който е докарван едър и
дребен добитък не само от околните села, но и от Делиорман, Герлово,
Тузлука и др. |
5.
Лов и риболов |
На
територията на общината се намира Стралджанското блато, което се
характеризира с богатото си фаунистично и флористично разнообразие
и концентрирането на голям брой видове с национална и международна
природозащитна стойност.
Защитената местност “Лаликото” се намира западно от с. Венец. Създадена
е да защити находището на българския ендемит урумово лале.
Районът се характеризира и с богато разнообразие от дивеч, което
е добра предпоставка за развитие на ловния туризъм. Срещат се основно:
бозайници - сърна, дива свиня, чакал, лисица, язовец, пор, заек;
птици - ястреб, сокол, яребица, пъдпъдък, горски бекас, гургулица,
гълъб глухар, сови (защитен вид) и др. През пролетния и зимния прелет
в района стационират различни видове облетен и водоплаващ дивеч
- бекаси, диви патици, по-рядко гъски. Общата ловна площ е 57 700
ха. Стопанисването и се извършва от ловно-рибарско дружество Карнобат.
Риболовът е съсредоточен основно по изкуствените водоеми, където
се лови шаран, каракуда, скобар и др.
В землището на община Карнобат се намират 83 202 дка гори и 80 водоема,
подходящи за излети, лов и риболов. |
5.
Асоциации, членства, побратимени градове и партньорства: |
| Община
Карнобат членува в Национално сдружение на общините в Република
България (НСОРБ), Регионалната асоциация на общини “Тракия”, успешно
си сътрудничи с други фондации и организации. Има изградени партньорски
взаимоотношения с нестопански организации при разработване на предложения
за проекти по конкретни програми, които са гаранция и предпоставка
за тяхното успешно реализиране.
Водени
от приятелството и традиционните отношения на сътрудничество между
Република България и Република Турция, община Карнобат и община
Хайраболу имат сключен договор за сътрудничество и взаимопомощ.
В него са залегнали полезни за развитието на двете общини договорености
в областта на културата, околната среда. Създадени са контакти и
делови отношения между държавни и частни фирми от двете страни в
сферата на икономиката, търговията и туризма.
|
|
|
|
Актуални координати: |
|
| Община
Карнобат |
|
г-н
Желко Дерменджиев
гл. експерт - програми и резвитие
|
|
|
бул. “България” 12 |
|
| 8400
- Карнобат |
|
| Телефон
- (0559) 2-28-03, 2-28-73; |
|
| Факс
- (0559) 71-65 |
|
| Е-mail:
karnobat@mail.bg |
|
Интернет - http://karnobat.acstre.com
|
|
|
